Интернет беше по-приятен, когато беше безплатен

И още: книгата Intermezzo на Сали Руни, албумът Night Light на White Lies и филмът Uncharted

Какво мисля

Някой ден ще трябва да обясняваме на децата не само, че не винаги е имало интернет, но и че в продължение на две десетилетия всичко в него беше безплатно. До 2010 г. има само една голяма медия в света, която има пейуол, т.е. изисква абонамент - Wall Street Journal. Днес не само повечето медии по света работят на абонамент, но с дълбоко неудоволствие преди дни установих, че дори достъпът до архива от музикални класации на Billboard вече е платен.

Засягал съм тази теза и в предишни броеве на “Екаквотое”, но си струва да я повторя, защото тя обяснява много добре защо някога всичко в интернет беше безплатно: защото някога интернет беше отделен от истинския, физически свят. Вече не е, дори напротив, до известна степен физическият свят е просто придатък на това, което се случва онлайн.

Никъде трагедията на интернет не личи повече, отколкото в печатните медии, много от които останаха дори без истинския печат. В продължение на векове вестниците и списанията разчитат на един прост модел: рекламодатели им плащат, като по този начин също така субсидират и читателите, защото позволяват самия физически продукт, направен от хартия и мастило, да се продава под себестойността му. Разбира се, истинската себестойност на печатното издание е информацията в него, не буквалната му физическа форма, но със сигурност е по-приятно да си купиш вестник за 50 цента, отколкото за пет пъти повече.

Някои от читателите на бюлетина може да отбележат, че в този разказ има известно лицемерие, защото “Капитал”, където работя, не само е с платен абонамент, но и беше първото българско издание с този модел. Иронията е, че никой от журналистите - нито в “Капитал”, нито където и да било - не предпочитат този модел. За тях той означава, че по-малко хора четат статиите им. Въпросът е само, че това е един от последните останали възможни модели, както и най-честният от тях.

Втората голяма причина допреди няколко години медиите да могат да си позволят да бъдат безплатни за читателите си в интернет е, че някога той все още не беше монополизиран. Интернет е частна собственост - почти всеки долар за реклама преминава през Google и Facebook. Огромна част от физическата инфраструктура, която всъщност представлява интернет, от кабелите до центровете за данни, също са собственост на много малко на брой компании по света. Всъщност това е причината защо именно големите компании са сред малкото, които могат да си позволят основните им услуги, като социални мрежи и видеоплатформи, да са безплатни - защото са субсидирани от всички останали.

Една част от “платения” интернет може да бъде заобиколен. Всеки път, когато видя компютърът на човек, който не ползва блокер за реклами, изпадам в малък шок, защото ползвам адблокер откакто такива въобще съществуват. Суровият интернет е непознат за окото ми от години. Също така, без значение колко добре е защитено съдържанието на големите медии, стига дори един потребител с абонамент да архивира дадена статия, тя става достъпна за всички, които знаят как да ползват интернет архиви.

Тук трябва да се има предвид, че немалка част от абонаментите за онлайн медии идват от хора, които го правят с конкретна цел да подкрепят журналистиката. Тоест, въпреки че една част от хората лесно биха могли да четат пиратски, предпочитат да не го правят. Аз, например, си плащам по 4 евро на месец за Reuters, просто защото я смятам за най-добрата медия в света.

Това, разбира се, е само миниатюрна част от историята как всичко в интернет стана платено, но всяко друго парче и банкнота водят към едно и също: монополът на технологичните компании. Първоначално например Netflix беше чудесно и удобно решение за всички, които искаха да гледат законно филми и сериали, защото библиотеките на почти всички големи студиа бяха там, но скоро след това услугите се раздробиха, а цените се удвоиха. Spotify също може да е най-удобното изобретение в историята на музиката, но изкарването на сериозни пари от записана музика вече е невъзможно. И, разбира се, всичко е наблъскано с реклами - включително и платени услуги.

Трагедията е, че няма никакъв шанс романтичните дни на интернет да се върнат, още по-малко безплатните. Не би било преувеличено да се каже, че измерен в пари, интернет е най-успешното изобретение на човечеството - тези пари просто не са за вас. Интернет наистина беше по-приятен, когато беше безплатен, но никога повече няма да бъде такъв.

(От този брой прекратявам всички платени абонаменти за “Екаквотое”, както и въобще възможността за такива. Най-искрените ми благодарности към всички, които бяха абонирани, особено предвид, че самият бюлетин винаги е бил безплатен. Предвид тематиката на този брой, едва ли трябва да обяснявам защо - не искам някой ден да прочета, че “Екаквотое” беше по-приятен, когато беше безплатен. Ако искате да помогнете на бюлетина, препоръчайте го на приятели.)

---

Какво чета

Intermezzo на Сали Руни (2024)

Ненужно дълга и ненужно тегава, Intermezzo е книга за писатели, а не читатели. Огромна част от нея е написана в стил “поток на съзнанието” и още на първата страница си казах - ха, Сали Руни е решила да се прави на Джеймс Джойс. Оказа се, че наистина е така и самата Руни не го крие. Историята не е скучна, но и няма никаква причина да се движи с подобна бавна скорост. Героите също не са скучни, но не са и толкова интересни, че да искаш да знаеш всяка тяхна мисъл. Четох я на английски, което между другото може би беше грешка, защото в българското издание поне има пряка реч. Дали това е професионално етично решение, предвид, че в оригинала такъв няма - не знам, но със сигурност е правилното решение за читателите, защото скалите от текст на всяка страница са безмилостни.

---

Какво слушам

White Lies - Night Light (2025)

Новият албум на White Lies звучи точно като White Lies - и като звук, и като композиции. Определено не е добра отправна точка, ако никога не сте слушали групата, най-малкото защото имат много по-добри албуми (To Lose My Life, Big TV), но и в никакъв случай слаб запис. Проблемът в Night Light, както и в повечето други албуми на групата е, че има няколко наистина силни парчета, но всички останали са просто добри. Не лоши, не скучни, но и не такива, които ще ви се забият в мозъка.

Ако не ви се слуша целия албум, слушайте: All The Best, Juice, I Just Wanna Win One Time

---

Какво гледам

Uncharted (2022)

Огромен фен съм на игрите Uncharted. Преди няколко месеца изиграх всички пет игри една след друга и не правих почти нищо друго освен да ходя на работа и да ги играя. Няма слабо заглавие в поредицата, която е приключенски екшън на тема търсене на съкровища - Индиана Джоунс на стероиди.

За съжаление филмът Uncharted изглежда прекалено абсурдно. От една страна той е изцяло в духа на игрите, от друга - когато играеш игра и се биеш с лошите докато висиш от самолет, поне си наясно, че това е игра. Когато такива сцени се пресъздават на лента изглеждат просто смешно. Допълнително, филмът е силно съкратена версия на история от Uncharted, където сюжетите обичайно отнемат повече от 10 часа, с множество обрати и пъзели. Според мен правилното решение за историята бе да се превърне в сериал и да се смекчат нереалистичните елементи пред камера. Не че филмът е лош - напълно окей е, ако нямате проблем с очевидната липса на реализъм, но е много, много далеч от качеството на игрите.