Бележки по филма за КТБ
И още: книгата "Под месечината, огромна като тиква" на Боян Йорданов, албумът In Silico на Pendulum и филмът My Cousin Vinny
Какво мисля
(Този брой на бюлетина трябваше да излезе миналата седмица, но това очевидно не стана. Е каквото е.)
Когато преди повече от година Любо Жечев ме попита дали искам да му помогна с филм за Корпоративна търговска банка (КТБ), целта в главата ми бе една - в рамките на около два часа човек да може да разбере защо банката е важна, как е функционирала и в крайна сметка - защо е фалирала. Тезата ми бе, че в България постоянно се говори за КТБ и тя постоянно се дава за пример, но повечето хора не биха могли да обяснят дори в най-опростен вид каква точно е “схемата”. В петък, 29 май, си тръгнах от първата прожекция на филма “КТБ: Къде са парите” в НДК доволен. Целта, според мен, бе изпълнена.
Около КТБ винаги е тегнел един парадокс. На журналистите, които са се занимавали (и от време на време все още се занимават) с темата, тя им е писнала. До болка, до отчаяние, до отегчение. Всичко по темата КТБ е изровено. Още преди филма имаше много малко, което можеше да бъде добавено по нея. Вземете предвид дори въпроса в заглавието на филма: къде са парите? Това не е тайна. Пределно ясно е в чии ръце са или са били след фалита всички компании, собственост на КТБ. За всеки запознат с историята, тръпка няма.
Парадоксът е, че за широката публика КТБ е точно обратното - неразгадана мистерия. Задача, чието решение ще “отпуши” България. Клавиатурни бойци постоянно пишат на журналисти, че ако са смели, ще питат къде са парите от КТБ, защото било неудобно. Всъщност няма нищо неудобно - всичко се знае, на никой не му пука.
Считам за нужно още тук да спомена нещо важно. “КТБ: Къде са парите” е преди всичко филм на Любо Жечев. Това, мисля си, е ясно видимо за всеки, който го е гледал или ще го гледа. Макар да съм помагал с всеки аспект на филма, да съм участвал в повечето интервюта (а за останалите да съм правил подготовката за тях), моята роля е спомагателна. Всъщност в началото ролята ми бе само консултантска, но след като започнах да хвърлям значителни усилия по филма и да отделям все повече часове за него, Любо се съгласи, че е по-правилно да бъдем съавтори. Ако има нещо, в което съм оставил по-сериозен отпечатък, то това е структурата и подредбата на филма.
Но да се върнем на парадокса. Защо, при всичките хиляди статии и подкасти по темата КТБ, едва няколко хиляди души в България, преко сили, разбират как е работила банката и последствията от фалита ѝ? Единият отговор е, че детайлната история е сложна. В есенцията си това е много, много дълга плетеница от кредити към фирми, повечето от които с откровено тъпи и лесно забравяеми - според мен нарочно, да отбележа - имена.
Вторият, далеч по-важен отговор, е, че освен ако не се интересувате дълбоко от финансови измами, както аз например, историята е скучна. Кредити, цесии, синдици, SPV-та… има причина защо за КТБ не се говори като за банков фалит, а се представя като банков обир - защото реалността е много по-отегчителна.
Разбира се, освен да разкаже историята по разбираем начин за широка публика, “КТБ: Къде са парите” може да претендира, че все пак добавя важни щрихи. Интервюто с Иван Гешев, например, е голям удар. Историята на Драголюб Симонович - също. Спомените на президента Росен Плевнелиев за периода около фалита имат историческа стойност. Когато по време на интервюто отбелязахме, че той никога не е казвал в интервю това, което ни казва на нас, Плевнелиев ни отговори прямо - досега никой не го бе питал.
Моето любимо интервю за филма обаче е друго - това с Недялко Недялков от ПИК, когото интервюирахме в края на лятото на 2025 г., докато подготвяше протести против еврото и беше набрал здраво на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Цялото интервю (което по някое време ще се появи в канала на Любо, заедно с останалите сурови материали) е интересно, но най-показателното в него е историята как е продал вестник “Уикенд” на Пеевски, който не просто преговарял от името на КТБ, а и го правел в кабинета на Цветан Василев, докато него го няма. Това се случва още през 2009 г. и подкопава сериозно тезата на Василев и бивши служители на банката, че Пеевски е бил просто клиент. Напротив, изглежда точно като съдружник и както ни каза Недялков в интервюто - как да очаквам, че Пеевски ще фалира банката, като тя банката е на Пеевски?
Големият пропуск на филма, разбира се, е липсата на самия Цветан Василев. Във филма е описано и защо няма интервю с него, и какви напъни бяха, за да има, но дори там това е опростена версия. В действителност Любо го кани на интервю в продължение на над година. В тази си дейност Любо бе напълно сам и показа завидно търпение, защото аз бих се отказал още след втората тенекия.
Интересно беше покрай тези опити да разбера, че Цветан Василев въобще не е изчезнал от обществения живот, както ми се струваше доскоро. Всъщност Василев, заедно с дъщеря си, поддържа сайт, нещо като подкаст поредица, Facebook група и други канали, в които обаче е добре дошла само и единствено неговата гледна точка за случилото се. Затова и в крайна сметка не даде интервю - защото според него другите замесени въобще не трябва да имат думата. Забавното е, че дори докато отказва интервюта, по цял ден спами една сурия журналисти с линкове към сайта му “КТБ Фактите”.
Човек би предположил, че някои епизоди от живота на Василев са го научили да не се изолира така от реалността.
Колкото до реакцията на публиката, малкото на брой “рецензии” за филма до този момент са добри. Разбира се, сериозно количество такива ще има едва когато той се появи в YouTube след някоя и друга седмица.
Какво чета
“Под месечината, огромна като тиква” на Боян Йорданов (2025)
Исках да започна рецензията с всички възможни хвалби за самото издание - заглавието, корицата, оформлението. Всичко е изключително добре направено до момента, в който след дълго време на объркване осъзнах, че в 22-а глава се редуват нова страница с такава от предишна глава, после има бели страници и други, т.е. яко грешки в печатницата. Оставяме това настрана - “Под месечината, огромна като тиква” е добър роман за две момчета от Македония, които преминават през Илинденското въстание, Балканските войни и така до ранните години на комунизма. Историята е добра, качеството на писане е високо. Проблемът е, че романът няма истински край. Хронологията подскача напред-назад, което не е лошо, но щом се стигне до комунизма идеите на автора явно са пресъхнали, а на мен именно този период ми се струва плодотворен, ако искаш да разкажеш например за моралните виждания на човек, участвал и в Илинденското въстание, и в Деветосептемврийския преврат.
Какво слушам
Pendulum - In Silico (2008)
Pendulum е една от най-странните групи на новия век - такава, която може да прави страхотен рок, но вместо това си губи времето да прави drum n’ bass, но с толкова китари и електроника отгоре, че няма как в един момент да не си кажеш - добре де, не можеше ли още малко текст и да си стане… рок? In Silico, вторият албум на групата, е нагледен пример. В албума се съдържат две изключителни песни - Propane Nightmare и особено The Tempest. Втората би била в дългия ми списък за най-добри песни на новия век. Почти всичко останало в албума е ненужно еднообразно и просто не играе по силните страни на групата.
Ако не ви се слуша целия албум, слушайте: The Tempest, Propane Nightmares, The Other Side
Какво гледам
My Cousin Vinny (1992)
Не харесвам филми, чийто сюжет зависи изцяло от невъзможността на героите да се изразяват ясно. В случая на My Cousin Vinny става дума за две момчета, които по погрешка не си плащат консерва риба тон, спира ги полиция и те правят пълни самопризнания, само че без да знаят, че всъщност ги обвиняват в убийството на касиера на магазина. Без пари за адвокат, едното от момчетата наема братовчед си Вини, който няма никакъв опит. Първата половина от филма е мъчително бавна, но последните 30 минути, когато героите започват да използват мозъчните си клетки, са чудесни. Допълнително и по-важно, Мариса Томей е вампир.